По пълнолуние ще се събудя.
По пълнолуние – от бяла свила.
И там, в лъчите среброструнни,
огньовете ще топлят тихо.
В косите вплели светла незабрава
с галопа на жребците степни.
Където всяка страст необуздана
е извор на живот и вечност.
Където още плачат самодиви,
накичили очи със билка от сърцето.
Запазили до край непобедима
онази воля да обичаш до последно.
По пълнолуние ще се събудя...
Със теб и без... От невъзможност.
Да съм ти дъх и жаждата, най-нужна
в мига на твоята безбожност.
Мина Кирова
09.2013г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар