и знам, че те има
пускам котва в душата ти
така, както си заровил
очите си в моята
пръсти в артериите
корени в слепоочията
и знам, че това ме държи
(все още) изправена
на линията на прехода
през която се минава
когато нищо не ти е останало
освен "Здравей, обич моя!"
...
Ти си обратната страна
на луната ми,
кръгла и бяла
в тъмното огледало.
Мина Кирова
12.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар