КОГАТО МЕ ОБИЧАШ

Разцъфнала съм. Като вишна.

В полето на течащата река.

Където волна срещам вихър

и пускам по водата хвърчила.

Разлистена съм. Детелина.

Но не със четири, а с пет листа.

И мога да летя от безпричинност,

щом моята е в твоята ръка.

Възкръснала съм. В цвят и огън.

Събирани за зимните ни дни.

Със ревност пазени от злоба,

не посланила ни, когато ни боли.

Безмълвна съм. В безкраен обръч.

В най-финото на сбъднат час.

И има ме. Със устрем непорочен.

Когато ме обичаш... е така.

Мина Кирова

09.2013г.