СЪКРОВИЩЕ

Остави ми детето.
В колената ми плахи
и окърпени нека остане.
Малко-мъничко
да тупти сърчицето
с крехки до сняг
неоцапани длани.

Остави ми детето.
Остави ми дъгата.
Нека за миг да поплаче.
Свито на топка
невръстно телцето,
повито в ръце
от зелени поляни.

Остави ми детето -
в кандило да свети.
Да пронизва до писък тъгата.
И от облака,
грейнал над него,
нека животът
да властва над мрака.

Мина Кирова

10.2013г.