Без теб е просто тишина.
Тежаща във магнитното око на буря.
Разливаща наелектризирана тъга
по недочаканата сбъднатост на утро.
Без теб е само тишина.
И взиране в отвъдното за смисъл.
Но търсенето е лишено от вода,
попила до изпълващата живост.
Без теб е празна тишина.
Дърво, обрулено от дълга липса.
Корени без почва, без крила
на свободна от просторите си птица.
Без теб е просто тишина.
Нестихваща в безмълвните си думи.
Но нямото на тази празнота
е изворът на вечния към тебе устрем.
Тежаща във магнитното око на буря.
Разливаща наелектризирана тъга
по недочаканата сбъднатост на утро.
Без теб е само тишина.
И взиране в отвъдното за смисъл.
Но търсенето е лишено от вода,
попила до изпълващата живост.
Без теб е празна тишина.
Дърво, обрулено от дълга липса.
Корени без почва, без крила
на свободна от просторите си птица.
Без теб е просто тишина.
Нестихваща в безмълвните си думи.
Но нямото на тази празнота
е изворът на вечния към тебе устрем.
Мина Кирова
10.2013г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар