БИЛЕТ ЕДНОПОСОЧЕН

Пожелах си билет. Едноцелен -

всяка тръба без улук да полее.

Да разкъса от смисли пътеките.

Да се върне в небето словесно,

натежало от гръмки мълчания;

от неимане даващо – просещо.

Да връхлита на бури през рамо,

от целувки и обич разрошено.

Да те има дори да ме няма

и в жълтия облак, и в синия вятър.

Да ме грабва от бесни камбани

до тихия остров на нечие бягане.

Пожелах си отдавна посоките

на бързеи стръмни в ръцете ти.

Ти само бъди ми и лодката.

И твърдия ремък. И стремето.

Мина Кирова

10.2013г.