ОБИЧАМ ДА ЛЕТИШ...

Обичам да летиш.
В едно различно време.
Свободен от илюзии
за безвъзвратен крах.
Към слънцето
да дишаш устремено.
С криле от огън
и по вятъра без страх.

Обичам да трептиш.
С най-финия оттенък.
По петолиния
от цветни светове.
Да впиваш устни
в грива от безбрежност.
В пръстта заровил
томахавка и маче.

Обичам да струиш.
В лилаво и златисто.
Да бликва извор
с най-детския ти смях.
Да си свенливо
и до струна искрен.
Да си точно този,
който в себе си познах.

Мина Кирова
12.2013г.