НЕ-ПРИКАЗКИ БЕЗ ЛАО-ДЗЪ

Отдавна баловете са без маски.
И думите без действия горчат.
Москва събрала е сълзите в каски.
А зрелостта белязана е с дълг.

Отдавна зад завесата не вярват,
че казаното истина е там,
където не гнездят и корморани.
А костенурки бягат от калта.

Отдавна не узряват плодовете,
несети със грижовна, тиха страст.
Не никнат посеви след дъждовете
на недомислен, гневен ураган.

Отдавна клетките линеят празни
всред нишките на паяка-ловец.
И черни са по сметка всички сватби.
А влакът e с професия беглец.

Отдавна и слепецът сляп остава
за дъното и слънцето отвън.
Велики са далечните чукари,
а носещият е товар на своя път.

Отдавна... Нека немите не бавят
заветите на всеки жертвен стълб.
Поне един бранител да не падне...
Та жив да бъде в зърното светът.

Мина Кирова

12.2013г.