ЛИПСА

Потъвам. Потъвам в безбрежие.
Тъгата е лодка. Без нос и гребла.
Безпосочно ни носи към вечности,
в които се губиш от гъста мъгла.

Изтрезнявам. Пияна от колоси.
Безидейни ни теглят стари лъжи.
Под дървото от брулени спомени
есента ни напомня, че зима кръжи.

Проверявам. Остатъчно време е.
Не претеглям отново тиха скръбта.
Тя е там. И ни чака прогледнали
да усетим смирено неискащ света.

Помирявам. И връзвам се в себе си.
Неизбежно да вкуся къшея хляб.
Щом липсваш, съм лодка без тежести.
И без центъра свой безсилна кървя.

Мина Кирова

11.2013г.