Кой определя дали сме достойни
за обич, за милост, другар или срам;
свободен от всичко, да бъдеш доволен;
лишен да си всякак в чуждия храм?
Кой определя какво е достойно
за всяка пътека, за път непрозрян?
С обувки високи да ходиш ли, бос ли
по тръните всякак да тичаш и сам.
Кой определя как и защо ли
другият има, не дал и не взел?
А ти се оплиташ в грешни неволи
и всякак не знаеш накъде си поел.
Кой разрешително вади, достойно
за съдник несъден, за съд призован?
Припозналият в себе си двойник
нека не бъде с доволство пиян.
Мина Кирова
04.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар