НАРИЧАНЕ

Искам да те има. Да си вечност.
Покълващо от дланите зърно.
Да си стихът на всяка песен.
Да си пламъкът за тъмното петно.

Да се събуждам с мисъл, че те има.
Че вдишвам всеки Божи ден и час
надеждата да те зова по име
през време и пространство в нас.

Да се усмихвам и в дъжда без ноти
от спомена за сливане в едно
на най-несричаните, но и прости
ухания на зреещия плод.

Искам да те има. Да си близост.
Усещане за тръпнеща в очакване земя,
която носи с радост твойто име.
И ежедневно ражда те за Вечността.


Мина Кирова
05.2014г.