ИГРАТА

Спести си правосъдие измамно -

не можеш да заместиш Бог.
Едва ли тъй високо си застанал,
че да съдиш кой е лош.

Спести си гордостта зловеща,
която в мнимо тържество
сърцата ни събира вместо вещи
и доволно ги превръща в сол.

Спести си и злорадство неприкрито,
че никой не е повторим.
Че няма как след тебе да обичат
и другият да е щастлив.

Спести и бляскавото огледало -
отдавна в него образът е крив...
За да си достоен в свят без маски
за името Човек, приживе жив.

Мина Кирова

12.2011г.