ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ

Ти, който факла държиш
пред очите ми
и носиш ме винаги на ръце;
Ти, който ангели прати ми
да не спъвам о камък нозе;
Tи, който трапеза постла ми
пред всичките зли врагове;
Tи, който огряваш лицето ми
и пречистваш мойто сърце…

Tи, който разкриваш ми
коя е страстта от духа ти
и страстта, що диво зове;
Ти, който меч във ръката ми
сложи – справедлив да сече;
Ти, който милост показа ми
и мъдрост, и обич как да дадеш;
Ти, който с огън създаде ме –
с разум и чувства, твое дете…

За Теб е моята песен,
о, Царю на Царете,
и моят жертвен агнец.
Моля те, не ми позволявай
да храня със хляба ти
един единствен човек!

Мина Кирова

12.2011г.