ГЕНЕЗИС

Умееш ли да яздиш нощем
в просъницата хладна на Луна,
когато с пръсти
от пашкул поръбвам
извивките
на чужда тишина?
Когато има те
отвъд простора
и дишаш
с раз(по)късани хриле,
наместо перките на кораб
възседнал бели ветрове...

И връщаш ли стрелките още
на пясъчни часовници от лед
в препускащия
огнен тропот
на черните арабски,
необяздени коне?
Където на предела
с мрака запечата

генезиса

на фантастичен свят,

останал в изгрева на две зеници,
напълно отразени в непознат?

Мина Кирова
12.2011г.