И по пръсти ме възкръсвай -
аз тихичко ще вляза във съня ти.
Затвориш ли вратите
на блуждаещите мисли
за някакво нечакано безсмъртие.
Ще те целувам дълго,
докато прелистваш
на миналите прошки
избледнели дните.
Ще те попивам чист
като откъснат
лист
от пролетно помилване.
И после ще повтарям
как ми липсваш
на всеки ъгъл
и завой безсмислен.
От чакането не остана свършек
на грешките,
които ни отписват.
Мина Кирова
07.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар