ЕНЬОВЧЕ

Пеперудено ми е.
И пърхащо крилато.
От лилаво до морско синьо.
По залезите ми се тича
с онзи някой,
който в пеперуди ме облича.

И пристан ми е -
слънчев обръч
таран за всяка тъжна песен.
И люлка ми е
във ръце безоблачни.
Дори с най-мрачен буревесник.

Пеперудено ми е.
И полянено зелено -
тревите дъхат на липа и биле.
В което тъмното се стрива
и изчезва уморено.
От усмивката,
закичена с босилек.


Мина Кирова
07.2014г.