Отпусни сетивата
по реката към храма -
веслата са леки.
От допира на земята
с жадния вятър
разпръсват се всички
двупосочни дилеми.
Полетът идва
с мах от забрава,
надскочил върха
на жалби и врява.
A вчера е само
опит в безвремие.
Утре е сянка,
емоция в драма,
птица без стреме,
възможност и вяра.
Душите се сливат
в мига вдъхновение.
Мина Кирова
07.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар