РОНИН

Помниш ли огледалото, Ронин?
Как в прах облепва листата,
отронени вчера след вятър,
преминал през някаква сянка

на стъпки, отекнали глухо
в промеждутък на нечие време,
когато си мислеше колко
ли струва дъхът ти отмерен

сега или тук да си всъщност,
щом тегли те мостът на заден
в обковите върли и стръмни
на минало, уж безвъзвратно...

Изчисти ли огледалото, Ронин?
Още ли чакаш сякаш случайно
да минеш под дъгата от пориви
и да останеш по себе си, в тайни?

А господарят ти сам да забрави,
че властва, но без да те има.
Не можеш да връзваш ума си,
само защото
огледалото
е фалшиво.


Мина Кирова
07/2014