четвъртък, 3 юли 2014 г.

БОГОЯВЛЕНИЕ

Познавам те. Отдавна те познавам.
И помня белите от светлина поля.
Свободна е душата от невзрачност,
намерила покой в покоя на съня.

Не стихва тук копнежът й по тебе
след всеки удар и несбъднат блян
да си творец на висше проявление,
а не в илюзии на егото си окован.

Непримиримо търся те отново
в най-близък и в случаен минувач.
Нагази ли водите на живота ми
и хули ли го, вместо да е в храм.

И хвърлям съчки в тихото огнище -
да не изгубя и последния завет:
човек голям е колкото стремежа си
да бъде копие на вечния отец.

Но пак не стихва жаждата по тебе.
Зове ме светлината с вечния покой.
От този свят безкрайно уморена,
желана да се върна в бащиния дом.

Мина Кирова
07.2014г.


.

Няма коментари:

Публикуване на коментар