След бурята е просто тишина -
без принципи, устои и митарства.
Мълчи душата в няма пустота,
небето е бездънно и без вятър.
Вълните галят твърдата скала -
обливат я с покой и постоянство.
А някъде отвъд на край света
пастир тъче от шала си нирвана.
Въпросите глъхтеят, спрели ход
от нужда да са гръмки и значими.
А пътят път ли е без Дон Кихот,
облегнал пика в мелница без име.
След бурята е само тишина -
безлична... И непретенциозна.
Завръща се душата бавно у дома,
в роба от смирена безтегловност.
Мина Кирова
09.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар