ФЕНИКС

Зова те -
от дълбините да излезеш;
от пепелта си да възкръснеш;
да разпериш пак
крилете си от огън,
да ме вдигнеш
паднала и по лице
и на колЕне
в блатен мрак.

Зова те!
Чуй ме! Събуди се!
Спомни си всеки изгрев
и победно зарево;
всеки миг на обич,
грижа, нежност, помощ;
и сила несломима
в най-тъмната ми нощ.

Зова те!
Знам, че съществуваш
и винаги във мен си бил.
Мой Феникс неугасващ,
от смъртта излитащ,
полети ме!
И спомни ми,
светлината в мен
че си родил.

Мина Кирова
11.2014г.