Догаряш се.
В антракта на последната цигара.
Над дъното надвесил се,
а устните ти шепотно прогарят
по ръбовете изгладнели
протяжното си първо действие.
До второто не стигат
еднопосочно две усмивки.
С надъхано лице просвирват
ненужно влаковете - оптимисти.
Ти ли чакаш онова момиче
от сцената със куче на завоя?
Мина Кирова
07.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар