Хубаво е,
че някои неща се отдалечават
и се пръскат
като мехури с небивалици;
че избледняват и изостават
по пътя ни изгревен.
Хубаво е също,
че може и да не помним,
затиснати с тонове болка
или олекотени и меки,
разтоварили се от нея.
Хубаво е,
че водата тече неизменно
в коритото от промени;
че ни отмива с годините
по завоите причестени.
Хубаво е,
че има и думи,
изричани от безсилие,
в които след време откриваме
точно нужната сила.
Хубаво е (може би),
че сме живи;
дишаме още и пишем;
че ни има дори. Но...
продължете го вие.
Мина Кирова
07.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар