И на гръдта ти да заспя - като дете.
Така услажда се от Нищото животът
и светлина нахлува в сивия ми ден.
Да се намеря... някъде и в дън безкрая.
Да пия там от изворната твоя тишина...
Така умира плътното и грубостта му,
усетиш ли в крилата пълна свобода.
Да ме въздигнеш... на престол от огън -
без меч да бъда десният ти стълб и ствол.
Така възражда се и всяко "С тебе мога!".
И пак е ден. И пак животът е любов.
Мина Кирова
07.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар