След всичките предателства пресъхва
живецът до последната му капка.
А те такива са, защото просто
капаните на мозъка ни казват
кое е правилно и грешно;
добро ли е да сме добрички;
да служим още на модели
в забързаната ера архаични:
в борба да оцеляваме със злото -
доказващи се, симпатични;
в услуга на човечество и сродни
да тачим срещнем ли душите;
забравили тела и нужди,
докрай да жертваме живота
за уж насъщния, а по цървули
едвам докретваме до гроба...
Боде обаче трънче по петата -
могъщият над себе си владее:
свободен е едва, когато и успял е
да пусне сам и другите
от всякакви претенции.
Мина Кирова
10.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар