Ще се стопяват залезите като птици,
отнесли и последния възможен пулс
на полети премръзнали и тежки жици
от бяла перушина в черния инфлукс.
И пак ще зъзнат минзухари ранни
от ледени въздишки в изоставен сняг.
Ще пърхат пеперуди, леко приласкани
от вятъра, разбунил тихата трева.
Ще идват и ще си отиват всички
прегърбени години в светлина и мрак.
Но няма да отгатват и да вписват никак
рутината в обичния и безбрежен впряг.
Защото Вечната е неприсъщо лична
за влюбения в своята единствена мечта.
И няма повторение, макар и да прилича
на всяка друга... Бленувана и жадна за крила.
Мина Кирова
10.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар