И колко е важно да бъдеш различен.
В сандъка ръждясват старите ро(к)ли,
а ти се вживяваш във мим безразличен.
Отдавна нехаеш за модата в мола -
обличаш се само с досадна душевност:
на някого нужна от пълна безличност,
на друг пък от скука за клюка потребна.
Отдавна не мислиш за грешките, Ронин.
Те зад гърба ти простено самотни остават.
Някой умело отсече вините без корен
и страховете попари в покоя на благост.
Отдавна не чакаш и тежка присъда -
мъдрецът не знае възторг и похвала.
Но някак си бързо, изглежда, че свършва
животът в безкрайния миг кръговратен.
Мина Кирова
10.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар