* * *

Поисках си почивка. И ми даде.
На стръмното в обветрения скат.
Закотвила ръцете си съм спряла
да питам и да търся до откат.

Но нишките на волята са тънки.
И тежко е за пробващия в страх
каква е силата ти да не стъпваш
в капана негов - от невяра ад.

Простени да са всички слепи...
Невиждащите също дирят път.
И слава нека да покрие всеки,
сторил място на прозрелия отвъд.

Мина Кирова
02.2016г.