С ОЧИТЕ НА СМЪРТТА

Загледам ли в очите на смъртта,
загубва всичко смисъл и значение.
Немеят знаци с явна пустота;
а волята се сменя с миг безверие.

И глъхнат сенки в светлия си мрак,
скръбта повяхва от ненужна слава.
Достойнство или чест играят там,
където живият за любовта забравя.

Обръщат се стените. Подът е таван
за глухия, презрял неволята преживе.
Загърбили и подиум, и блуден храм,
се учим да живеем без да е умиране.

Да. Загледани с очите на смъртта
бледнеят всичките ни дневни грижи.
Животът ни достига крайния си праг,
благодарим ли, че от всичко имаме.

Мина Кирова
02.2016г.