ОСВОБОЖДАВАНЕ

Кроткото ти "да"
разбива кристалната сфера,
капсулирала страховете ми;
разтваря ги
като слънце дъждовна мъгла;
превежда ме през тях;
обгръща ме и унася
в плясъка на крила,
достигнали тихия бряг
без илюзии и съмнения...
Благодаря ти за повея, вдъхващ
стъпка напред
с продължение.

Мина Кирова
07.2015г.

ОСВОБОЖДАВАНЕ

Разплитам те бавно.

Като плитка,

дълга до кръста.

Разресвам я плавно.

Вълнообразно.

С твоите пръсти.

И пускам по вятъра

всеки възел,

разсечен със обич.

До полет на птица.

Без спомен за рани

от удари сродни.

Не искам да падаш...

Отмъстено

в пустинно море.

Ни в тъжна пощада.

Слаб и безкръвен

след слепи ръце.

А искам да пееш

в простор безмоторен,

свободен от мен.
Високо да светиш…

Мое прекрасно,

любимо момче.

Мина Кирова

04.2012г.