ОСВОБОЖДАВАНЕ

Разплитам те бавно.

Като плитка,

дълга до кръста.

Разресвам я плавно.

Вълнообразно.

С твоите пръсти.

И пускам по вятъра

всеки възел,

разсечен със обич.

До полет на птица.

Без спомен за рани

от удари сродни.

Не искам да падаш...

Отмъстено

в пустинно море.

Ни в тъжна пощада.

Слаб и безкръвен

след слепи ръце.

А искам да пееш

в простор безмоторен,

свободен от мен.
Високо да светиш…

Мое прекрасно,

любимо момче.

Мина Кирова

04.2012г.