СИЛА

НЕ

ръцете да извиеш

на слабия – обезверен;

да се надсмееш

на падналия – унижен;

да се чувстваш по-велик

от бедния,

когато със пари

купуваш чест и слава

или си длъжник

на съдбата си със здраве...

Туй лесно е, уви!

А ДА

забравиш

раната, посипана със сол.

И в нямането си да можеш

последната искра

за нов живот

на търсещия да дадеш.

През болката си

да прогледнеш –

напред да продължиш –

дори,

когато само за молитва

отворени все още

са нечии очи...

След всеки удар

да изправиш

снага и дух на оцелял,

но не циничен и велможен,

а щедро чашата

(със блага мъдрост)

на жадния предал.

Мина Кирова
11.2009 г.

ДАР(БА)

Да се възхитиш

на силния във свойта слабост,

на смелия - във своя страх;

на мъдрия, когато оглупял си;

на ловкостта на своя враг;

на бързия, когато изоставаш;

на веселяка в своя плач;

на утринния поздрав бодър

след нощта, изгубен в здрач...

Сърцето ти открито да посрещне

великото в човека си е дар,

който сам по себе си достоен

за възхищение е... И олтар.

Мина Кирова

11.2009г.

СЛАДКО ОТ СМОКИНИ

По устните ми -

сладко от смокини;

в косите ми

заплиташ пак цветя;

със дланите

рисуваш дните,

в които с любовта си

белязахме брега.

А слънцето

надничаше в реката,

понесла

сладостния аромат

на шепота ни,

прекосил Земята

от вричане

във общия ни хляб.

И пак в нощта

прегръщаш тихо

приведените рамене

от обич

и тъга, отнесла

очите ми,

изтичащи по теб...

Мина Кирова

11.2009г.

СМЕЛОСТ

Когато на ръба,

застинал в крачка

с неизвестен резултат,

отдолу дърпа мракът,

над теб е светлина,

неясна е съдбата -

провидец сам не си -

че губи се адреналинът

от чудото да вдишваш

стъпките си днес

и утре жив...

Избираш

дали да промениш

отражението криво

или (да) продължиш

по брега покрай реката;

в лодка без весла.

Смелостта изисква

да работиш

в градината

на своята душа.

Мина Кирова

11.2009г.