неделя, 22 май 2011 г.

(НЕ)ПРОЗАИЧНО


В очите ти
обичам да се взирам –
безкрайна
и любяща доброта.
В осанката ти –
царствено спокойна;
в речта ти – шепот
или бързаща река.

В ръцете ти
обичам да заспивам –
обгърнали ме
с нежност във нощта.
На рамото
притихнала да сричам
в дъха ти
неизречени слова.

В сърцето ти
обичам да съм пристан
на дарената
от теб ми свобода.
След бури и летежи
там да свивам
гнездо орлово
в пролетна асма.


Мина Кирова
05.2011г. 




петък, 20 май 2011 г.

БЪДЕЩЕ НЕОПРЕДЕЛЕНО


В сърцето ти ще вляза тихо.
На пръсти – не, като сълза –
изронена във жлеба на мечтите,
останали от тъмната страна.

И там ще питаш има ли ме още.
Дали съм в мрака или съм заря.
Дали ще идвам само нощем,
когато прилепите са стреха...

Ще търсиш с пръсти броеница
във водката, удавена от дни.
И пак с гласа си ще помилваш
на двама ни най-вечните лъжи.

А после... Ще си тръгна тихо.
На пръсти – не, като сълза.
И в дланите ти, безнадеждно скрита,
ще жаря сякаш... твоя съм била.
  

Мина Кирова
05.2011г.


вторник, 17 май 2011 г.

ДОКАТО ТЕ ЧАКАМ


Докато те чакам
да забравиш
да чертаеш
един и същи път,
инволюитивно
да повтаряш
избора на кръстопът...
И пак
към извора
да се завръщаш
от жажда да си сам,
броя звездите,
мълчаливо
те прегръщам
там,
където ручеите спират
в ликуване
пред нямата река,
погълнала
на имането дните...
Дишам.
Приютявам птици.
И съзиждам
общия ни храм.

Мина Кирова
05.2011г.







събота, 14 май 2011 г.

МИРАЖ


Затваряш прозорци,
врати и стрелки
в прашен часовник,
събрал
прашинки от обич.
Превързваш
средата -
да не кърви
от отдаденост
поругана.
Изстискваш
последния портокал
върху раната -
солница
с разбити стъкла.
Ледът е без джин.
И без сламка.
Само спомен
за миражни квадрати.
Без рамка.
В забавен каданс
потеглящи влакове.
Празни.
И не помня
да (те) е имало
преди да (те) създам.

Мина Кирова
05.2011г.




понеделник, 2 май 2011 г.

ПРОЗРЕНИЕ


Ако беше лесно
да живеем,
нямаше да живуркаме
в ада преизподен
на собствената си душа.
Неоспоримо свойство
е на светлината
да огрява
(и прорязва)
тъмната страна.

От ужаса да се познаем
заравяме си в пясъка
гласа на съвестта.
Щастливец е
прозрелият, че може
мазето да почисти
със своята ръка.

Мина Кирова
05.2011г.