петък, 2 декември 2011 г.

ДОСТАТЪЧНОСТ


И не мога
да ти се наситя
в цветното на дните,
когато ме учиш
как да обичам
без да има "Защо?"...
Когато достатъчност
сме ние самите -
само ние - в едно.

И не мога,
а всъщност не искам...
Завинаги (моля!)
със мен остани.
Продължи да ме учиш
как да обичам
с букет от усмивки
в най-мрачните дни...

Продължи и да светиш
за очите ми, слепи
за всеки абсурд
и мъртви мечти...
Щом още го можем
с ръцете си слети
на Чудесата страната
с теб да творим…

Мина Кирова
12.2011г.



събота, 19 ноември 2011 г.

FOREVER


Обич моя,
пак вървиш в полусън,
изгубил
пътеката в мрака.
Не виждаш ли,
че нося със теб
чувала от стари проклятия?

Няма нужда
от тежка въздишка,
от скрита сълза -
незатворена рана...
Ти знаеш,
че заедно с теб
ще дойда дори и във ада.

Недей се предава.
Нито за миг.
Дори да си паднал,
опри се на мен.
Любовта ми е силна за двама.
И винаги има
решение всеки проблем.

Обич моя,
поспри се в лъча
на утрото, диво от нежност.
Всяка приказка
всъщност е огън,
не блян или сън,
щом вярваш във нас безпределно.

Мина Кирова
11.2011г.


 


събота, 12 ноември 2011 г.

STARDUST

На стръмното
в пръстта
заровил пръсти,
раздиращи
отвъдното
до същина,
препускаш пак
през кълнове
и смърти
до изгревите
белокръстни
в пълнота.

Дарил
последната
Луна и Слънце,
вода и залък,
щит и меч;
надежда,
(с)мисъл,
вяра, устрем
да бъда всичко
или нищо...
Бог - Човек.

И после с дъх
на огнени копита
проправяш път
от звезден прах.
И тук си.
И те има.
И обичаш...
И обичам.
В пълнокръвна
тишина.
 

 
Мина Кирова
11.2011г. 



понеделник, 24 октомври 2011 г.

PRECIOUS


Скъпоценност си.
От онези, чупливите.
Които нахлуват
без думи,
без полъх,
през облаци,
почернели
от липсата
на капка мастило
в душата ми...

С табелка си.
Оголена безпощадност.
Разсичаш вселени.
Събираш,
разхвърляш,
рушиш цитадели...
До нежност.
За да оставиш
след себе си
завинаги
едно "reserve"...


Мина Кирова
10.2011г.



неделя, 23 октомври 2011 г.

ПРЕДЕЛ


Обичам те.
До черното на кафето.
До дракона в утайката.
До пламък на свещ,
очертаващ
ръбовете на мрака.
До кръга на сливането.
До преливането
на светлината в нощта.
До ъгъла
на края на света.
До началото в края.
И още...
С всяко дихание.
Там, където пределът
е стартер
за следващото сияние.

Мина Кирова
10.2011г.