DREAMER

Искам да се сгуша във гърдите ти -
като в утроба, защитена от света.
Люлееща ме в тихото на дните ни,
далеч от всяка светска глъч и суета.

Искам да си близо до мечтите ми -
и в тях да светиш с глас звънлив.
Живително да бликаш по косите ми,
оплетени със пух след сладък вик.

Искам да си грейнал слънчев залъчко,
облитащ ме и скриващ ме в нощта.
За дълго, бързо да забравям всякакво
отдалечаващо ни зло в кавга и страх.

Искам и да тичаш по тревите ни -
раззеленени от безгрижния ни смях.
И всяка сутрин, сгушена в гърдите ти,
отново да се ражда чудото във нас.

Мина Кирова
01.2014г.

(НЕ)ЗНАНИЕ

Ти не знаеш как притихва сърцето
дочуе ли онзи спасяващ поток,
в който шепоти сриват предвзетост
и всяка мисъл е чута без зов.

Ти не знаеш, не може да сбъркаш
тишината, превзела всичко без свян.
Ни онази пътека, толкова бърза,
ни двора очакващ на скрития храм.

Ти не знаеш как умът е забулен
в сто причини от гордост и бяс.
Но този, привидният мускул е буден
и не бърка песента на Пегас.

Ти не знаеш, но можеш да вдишаш
всеки вик на откритост без страх.
И когато в него от себе си видиш
ще пребъдеш сам в Бог - океан.

Мина Кирова
06.2014г.

ПОВТОРЕНИЕ

Малко или преди това
след всеки край
или начало старо на света;
преди да се разлисти
жълтият венец
или след, но с много лед
уиски, пура и маслина,
в устата ти стопени
от узряла нива,
класове събрала
в шепа, рамо и дъга...
Малко, много малко,
но и винаги, и след това
започва някак си
да се повтаря
онзи край на старото начало
по стълбата,
извита към върха.

Мина Кирова
01.2014г. 

НЕ-ПРИКАЗКИ БЕЗ ЛАО-ДЗЪ

Отдавна баловете са без маски.
И думите без действия горчат.
Москва събрала е сълзите в каски.
А зрелостта белязана е с дълг.

Отдавна зад завесата не вярват,
че казаното истина е там,
където не гнездят и корморани.
А костенурки бягат от калта.

Отдавна не узряват плодовете,
несети със грижовна, тиха страст.
Не никнат посеви след дъждовете
на недомислен, гневен ураган.

Отдавна клетките линеят празни
всред нишките на паяка-ловец.
И черни са по сметка всички сватби.
А влакът e с професия беглец.

Отдавна и слепецът сляп остава
за дъното и слънцето отвън.
Велики са далечните чукари,
а носещият е товар на своя път.

Отдавна... Нека немите не бавят
заветите на всеки жертвен стълб.
Поне един бранител да не падне...
Та жив да бъде в зърното светът.

Мина Кирова

12.2013г.

ОБИЧАМ ДА ЛЕТИШ...

Обичам да летиш.
В едно различно време.
Свободен от илюзии
за безвъзвратен крах.
Към слънцето
да дишаш устремено.
С криле от огън
и по вятъра без страх.

Обичам да трептиш.
С най-финия оттенък.
По петолиния
от цветни светове.
Да впиваш устни
в грива от безбрежност.
В пръстта заровил
томахавка и маче.

Обичам да струиш.
В лилаво и златисто.
Да бликва извор
с най-детския ти смях.
Да си свенливо
и до струна искрен.
Да си точно този,
който в себе си познах.

Мина Кирова
12.2013г.