понеделник, 2 май 2011 г.

ПРОЗРЕНИЕ


Ако беше лесно
да живеем,
нямаше да живуркаме
в ада преизподен
на собствената си душа.
Неоспоримо свойство
е на светлината
да огрява
(и прорязва)
тъмната страна.

От ужаса да се познаем
заравяме си в пясъка
гласа на съвестта.
Щастливец е
прозрелият, че може
мазето да почисти
със своята ръка.

Мина Кирова
05.2011г.




сряда, 27 април 2011 г.

ДОКОГА ЛИ?


Докато дишам
и чувствам.
Докато в мене кървиш.
Когато рисувам
душата ти
в тихи води.

Докато мога
да съм ти пристан
и склон,
огрян от звезди,
на който полагаш
очите си
след безличните дни.

Докато искаш.
Жадуваш.
И имаш ли нужда
от дъх на треви.
От светулка.
Докато
сърцето ми в тебе
още тупти.

Мина Кирова
04.2011г.  







вторник, 26 април 2011 г.

В ТИШИНАТА


Сигурно е
тъгата в очите ти.
Онази, безмълвната.
Казваща всичко.
В недопитото
утре.
Когато е липсата
на усмивка.
На длани.
На дъжд от зениците,
заливащ пустинята
с топяща се
искреност...
Като круша
по пръстите.
Твоите.
Без заместител.


Мина Кирова
04.2011г.



сряда, 20 април 2011 г.

СЪРЦЕ

Сърцето ми -
изтръгната Голгота.
И не веднъж
и дваж,
на ъгъла на тротоара...

Ръцете ми -
разперени за полет,
посечени
така...
Но как да ти го кажа?

Обгръщам те.
За кой ли път
издигам глас -
пустинна жажда.

Олтарът ти,
по-кървав и от мен,
зазижда ме.
Да съм жарава.

Вдигни ме пак.
И пак до мен бъди.
Със грешките ми -
(не!)прости(ми!).

Сърцето ми,
когато прокърви,
най-истинска съм.
И безспорно жива.

Мина Кирова
04.2011г.

събота, 16 април 2011 г.

LITTLE BLUE

Ултравиолетово
е светът ми.
Прелива
вълнообразно
(почти овално)
в blue sky.
Понякога
до червено
е нажежена
кръвта ми.
От случване.
Или (пък)
в зелено
обличам очите си,
нахлуващи
в съня ти
от сбъднатост.

Ултравиолетово
е цветът ми.
В дъгата,
изгубила края си
в прилива
на душата ти.

Наричай ме
Little Blue. Dolphin.
В бистри води.


Мина Кирова

04.2011г.