неделя, 4 септември 2011 г.

DREAMING...


Да те жадувам даже и в съня си...
По-жив от живите, по-ярко от дъга.
Когато ме въздигаш белокръстно
в летежа ни взаимен - вечността.

Да те попивам грешна или свята -
в сърцето ти пречистена сълза.
Когато съзерцаваш ме безгласно
и раждам се от огнена вода...

Да те обгръщам, претворена в цялост
на бъдното в пробудения лик...
И там, от дълбините ти изгряла,
да те позная истински щастлив!


Мина Кирова
09.2011г.

петък, 29 юли 2011 г.

БЛАГОДАРЯ ТИ!


Благодаря ти!
За разбирането,
за подкрепата.
За мъдростта.
За мястото
в сърцето ти
единствено за менe.
За всеки миг
от вечност.
Щедрост.
Нежност.
Озарение.
За всяка мисъл,
чувство, трепет
с тебе споделени...

Благодаря ти!
Че ми връщаш
радостта
да дишам,
да откривам,
да живея...
Да бъда себе си.
И не във самота
жадуващо
да те копнея…
Благодаря ти!
Най-много за това,
че в твоя свят
безкрайна съм
обичаща вселена!

Мина Кирова
07.2011г.


вторник, 19 юли 2011 г.

БЛУС


Този блус
за двама е, бейби…
Докато третият гледа
от пейката на мечтите
как отлитат в друга вселена,
в която си седнал
на ръба на надеждата
и си поръчваш мохито,
а сламката е прозрачна
и чадърът излишен...

И както
докосваш ме, бейби,
губя центъра на утре,
миналото е миражно,
а днес е само... перфектност.
В която забравям,
че може да има и после –
после, после, когато
след блуса останем
без опаковките в цялост…

Мина Кирова
07.2011г. 




сряда, 6 юли 2011 г.

ВЯТЪР


В огъня
бушуваш, Ветре...
Разхвърляш въглени
и нажежаваш
на-скритото
до лава.

Водата
ми размътваш, Ветре...
До шампанени вълни
и поразяваш
стените ми
с цунами.

Земята
ми изронваш, ветре...
Скалите в пясъците
давиш.
И отсяваш
зърното от плява.

Сърцето
ми разбулваш, ветре...
Ураганен влизаш.
Милваш.
И проправяш
път за същността ми.


Мина Кирова
07.2011г. 


 

неделя, 26 юни 2011 г.

ОГЪН


Гориш ме...
С най-тихия огън,
извиращ
с душата на Скрития.
Топлиш.
Стопяваш
хиляди петолиния
помежду ни.
И светиш
в пламък на свещ,
озаряващ
Пътя през мрака.
С шепотни длани
трилистно
разпалваш ме.
И пазиш ме цяла.
Макар да изгаряш
на небитието света.
В мен си.
От огън извайваш ме.
И спасяваш
душата ми от разпятие.

Мина Кирова
06.2011г.