ОТРИЦАНИЕ

Защото си отрицание.
На решетки
с оцеждащи се клетки
от диаманти.
Непознат. Нероден.
Несъздаден.
От преди да те позная.
С разрушително
на непорочна всеотдайност
стените ти събарям.
Без таран.

Защото си и непонятен.
Плюс и минус.
С бездна между тях.
Побрала
хиляди вселени.
В непресечени хиперболи.
Разчертани
в дланите ми от безвремие.
Но една ми стига.
Да изпълни и взривява
подредения ми свят.

Мина Кирова
04.2012г.

СВЕЩ

И кой е казал, че няма да падаш,
обсебен от ревност и гняв;
със злоба и завист повалян,
унижен и потънал в калта?

Че пътят ти винаги лесен ще е?
С цветя и усмивки постлан.
Пред теб ще се вие прав като песен,
не застигнат от удар с кинжал?

Прозира лъжата в свят, обещаван
без спънки и сенки от мрак.
Но важно е сам свещта да опазиш –

светлината на свойта душа.

Мина Кирова

04.2012г.

ДА БЪДЕШ

Не ме повличай в тъмното на ада.

Не ме кори за мрачния си час.

Не ме заричай никога да ставам

по-зла от зла неведома съдба.

Недей да искаш да отвръщам

на всеки удар с атомен заряд.

Недей да викаш демони от мрака

алчно да изяждат светлото у нас.

Недей да вадиш меча за атака.

Че и от двама ни кръвта шурти...

Да бъдеш, знаеш, просто означава

с меко постоянство да обичаш ти.

Мина Кирова

04.2012г.

ЗАРАДИ ТЕБ

Заради теб се научих.

Въпреки всичко. На сила.

Да обръщам

прашните страници

по лавиците.

Да забърквам отвари

за сигурност,

когато не викаш,

а гълташ сълзите си.

Да затварям

кинжали в бутилки.

Да откривам

пътища непривични

за цветно обичане...

Заради теб се научих.

Да мога. И въпреки всичко.

Да обгръщам

бледи оттенъци

по ъглите ти.

Да скръствам ръцете си

беззащитно,

останеш ли само

тънка чувствителност.

Да съм дъно,

изтласкващо меко.

Да съм ручей.

Цитадела в полето.

И крехкото цвете…

Заради тебе се уча.

Обичам. Въпреки всичко.

Мина Кирова

04.2012г.

ЛИПСА

Докато ми липсваш
от другия край на света...

Бродирам
луна във косите си,
помнеща пътя към теб.

Защипвам
пеперудени пръсти,
изстиващи в чая горещ.

Разстилам
килими от нежност,
посипани с вдъх на зора.

И нося те,
нося те в себе си...
Чак до края пустинен.
С жива вода.

Мина Кирова

04.2012г.