Заради теб се научих.
Въпреки всичко. На сила.
Да обръщам
прашните страници
по лавиците.
Да забърквам отвари
за сигурност,
когато не викаш,
а гълташ сълзите си.
Да затварям
кинжали в бутилки.
Да откривам
пътища непривични
за цветно обичане...
Заради теб се научих.
Да мога. И въпреки всичко.
Да обгръщам
бледи оттенъци
по ъглите ти.
Да скръствам ръцете си
беззащитно,
останеш ли само
тънка чувствителност.
Да съм дъно,
изтласкващо меко.
Да съм ручей.
Цитадела в полето.
И крехкото цвете…
Заради тебе се уча.
Обичам. Въпреки всичко.
Мина Кирова
04.2012г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар