понеделник, 16 април 2012 г.

ОТРИЦАНИЕ


Защото си отрицание.
На решетки
с оцеждащи се клетки
от диаманти.
Непознат. Нероден.
Несъздаден.
От преди да те позная.
С разрушително
на непорочна всеотдайност
стените ти събарям.
Без таран.

Защото си и непонятен.
Плюс и минус.
С бездна между тях.
Побрала
хиляди вселени.
В непресечени хиперболи.
Разчертани
в дланите ми от безвремие.
Но една ми стига.
Да изпълни и взривява
подредения ми свят.

Мина Кирова
04.2012г.




Няма коментари:

Публикуване на коментар