ДИАГОНАЛИ

Широкият смисъл,
пътеки без воля,
кръжене, растеж,
поникване, смърт...
Два облака бели
са спрели над мене -
има ли, има
точка пресечна?
Луната е кръгла,
вълкът си е вълк.
Някак си пак
неуловимо
пресрещам
истина гола,
изболяна до стръв.
Някак си пак
отново е вчера
и вниква безкрая
в обич и кръв.
Отново е скука
повторено салто,
реките обливат
безбрежност добра.
Великото никак
не търси случайност -
живее за себе си
в лъч светлина.

Мина Кирова
02.2016г.

ХАРЕСВАM (TE)

"Харесвам" е въпрос на настроение.
Броилка от хиляда и до сто.
Започва с него първото вълнение
и с отрицание завършва зло.

"Харесвам" е въпрос на възприятие.
Изгнание за някой, удар от капчук.
Изненадата, че някак си забавен,
значим и нужен, докато си още тук.

"Харесвам" е обозначение за нищо.
По-слабо от привързаност и стон.
Не се побира в прашна недействителност
и от обич не извайва цял потоп.

"Харесвам те" най-лесно се забравя
с появата на нов желан обект.
Но виж, обичаш ли, тогава няма
с какво любимия да бъде заменен.

Мина Кирова
02.2016г.

НАЧАЛО

Уча се.
Уча се да живея.
Заради себе си.
След пълната загуба
на целия смисъл,
на всяко значение;
на вярата
и на волята,
на любимите ми въпроси
"Защо?".
Уча се.
Да прохождам
в безветрие.
И усилието да не води
до изтощение.
Уча се.
По малко
да обичам и себе си.
Започва се.
Пътят пред мене е.

Мина Кирова
02.2016г.

С ОЧИТЕ НА СМЪРТТА

Загледам ли в очите на смъртта,
загубва всичко смисъл и значение.
Немеят знаци с явна пустота;
а волята се сменя с миг безверие.

И глъхнат сенки в светлия си мрак,
скръбта повяхва от ненужна слава.
Достойнство или чест играят там,
където живият за любовта забравя.

Обръщат се стените. Подът е таван
за глухия, презрял неволята преживе.
Загърбили и подиум, и блуден храм,
се учим да живеем без да е умиране.

Да. Загледани с очите на смъртта
бледнеят всичките ни дневни грижи.
Животът ни достига крайния си праг,
благодарим ли, че от всичко имаме.

Мина Кирова
02.2016г.

* * *

Поисках си почивка. И ми даде.
На стръмното в обветрения скат.
Закотвила ръцете си съм спряла
да питам и да търся до откат.

Но нишките на волята са тънки.
И тежко е за пробващия в страх
каква е силата ти да не стъпваш
в капана негов - от невяра ад.

Простени да са всички слепи...
Невиждащите също дирят път.
И слава нека да покрие всеки,
сторил място на прозрелия отвъд.

Мина Кирова
02.2016г.