ОТКРОВЕНИЕ

Знаеш, че те обичам.
На ръба на живота
и пълното изтощение.
Между отчаяние
и надежда,
която презирам -
мами като мираж
с летящи кинжали.
Бих си поръчала вяра -
планини да премествам.
Но най-вече да натежавам
везните на смъртта
в полза на Слънчевия Ра.

Мина Кирова
05.2016г.

ИЗБОР

Това беше хубаво. Непремълчано.
Готово за посев. Във мрака.
Изстискано от ребрата и преболяно,
че никъде никой не чака.

Това беше призив. Към самотата.
Предтеча на бягство от ада.
Обсебване. И каляване на стомана.
След изгубване в мъртво начало.

Това беше всичко. В няколко реда.
Краят на пълна невзрачност.
Да се гаврят с душата ти вечно
е поносимо само от дявол.

Мина Кирова
03.2016г.

И АКО ПАК

И ако пак сънувам мрачния
живот, прелял от петолиния
по гвоздеите, на които алчните
жили ми бодат годините...
Недей да чакаш, приласкай ме,
жадуваща за обич непреклонна
пред белите коси и здрача,
витаещи след гръмко сбогом...

И ако пак погубена от мрачния
късмет, подай бокала
със билките ти - тучни пасбища,
събрали огън на здрачаване...
От залеза до изгрева смълчани
във шепите ти - обич без поквара
ела, подай ми я и цялата
не стига никога раздялата!

Мина Кирова
03.2016г.

ПЪТЯТ НА СТРАСТТА

Всяка страст е с миризма на пепел,
задави ли с неслепващи парчета.
И носи ни смъртта утеха крехка
след стръмното погубило ни ехо.

Бледнеят след пожара дръзки думи;
не чака никой първата награда.
Че обещанията луди са и кухи,
застигне ли ги разум безпощаден.

На кръвна дан и бурна клада
обрича тя душа, сърце и тяло.
Илюзии горят, мени се нравът,
стомана се кове, но само бяла.

Тъй огънят белязва безпризорен,
от вятър гонен, без вода разпален.
Но виж, в камината ли е положен,
да топли може - тихо до жарава.

Мина Кирова
03.2016г.

ДИАГОНАЛИ

Широкият смисъл,
пътеки без воля,
кръжене, растеж,
поникване, смърт...
Два облака бели
са спрели над мене -
има ли, има
точка пресечна?
Луната е кръгла,
вълкът си е вълк.
Някак си пак
неуловимо
пресрещам
истина гола,
изболяна до стръв.
Някак си пак
отново е вчера
и вниква безкрая
в обич и кръв.
Отново е скука
повторено салто,
реките обливат
безбрежност добра.
Великото никак
не търси случайност -
живее за себе си
в лъч светлина.

Мина Кирова
02.2016г.