КОЯ СЪМ АЗ?

Коя съм аз,

та нося отпечатък

за дълъг път

от древни времена,

за раждане и смърт,

за разпилени

по Земята семена,

впили корен

в моята душа...

Коя съм аз,

та гледам все нататък,

където изгрев

бурите помита.

И в шепите смирени,

от бодлите

изранени,

сбирам пак

надежда скрита...

Коя съм аз,

та в дните избледнели

от толкоз бяг

и вятърни борби,

отново вплитам

силата си в тебе,

покълнала

от властелина спящ

в сияйни дълбини...

Коя съм аз,

та в болки преживени

намирам пак

куража да летя;

да бъда извор,

вихрен кораб,

отвеждащ ме

в безкрая чист –

олтар върху скала...

Мина Кирова

02.2009г.