Понякога изчезвам, а ме има
в повече от две луни:
едната социална е и с име,
а другата във раковина спи.
Понякога отблясък съм и сянка
в повече от две огледала -
посестрима ми е тъгата
и първа дружка пролетта.
Понякога се търся в рими,
написани от друг, ала са мен.
Осъмвам уж в несвои мисли,
без посвещение на всеки ред.
Понякога невидима оставам,
щастлива без причина или цел.
И там светът изцяло заблестява,
от негативизма битов защитен.
Мина Кирова
02.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар