НЯКОЙ МЕ ЧАКА

Някой ме чака
в среднощния вятър
врата да отворя,
винО да налея…
И в дланите топли
очи да притвори,
та сънчо да дойде
в покоя унесен.

Някой ме чака
да плисна отнейде
две диви искрици
за огън от обич.
На рамото твърдо
да сгуша покорно
къдрици немирни
след прозата дневна.

Някой ме чака...
Разтворил широко
на сърцето калено
прозрачна завеса.
А вятър му носи
с полъха нощен
вестта, че пътувам
и с мисъл към него.

Мина Кирова

04.2012г.