Все по-често ти си
такъв, какъвто те намерих.
Преди хилядите сто години
в неизследвана печал.
Все по-дълго ме посрещаш
в броните свалени
на поисканото време
от разгърната яка.
Все по-често исполин си.
Неизменно впрегнал
волята в жадувания впряг.
Все по-нежно издължено
истина повеждаш
в победения от тебе здрач.
Все повече и ти си
такъв, какъвто те познах.
На картата от поправими грешки.
Блестящ. В зората диамант.
Мина Кирова
01.2013г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар