РЕКАТА

Дали я намери
в раковина от пясък,
от вятъра струпан
на нечие стреме?

По лавиците с ярост
от строшения мрамор
рисуваш кумири
на новото време.

Измисляш, разхвърляш -
фантазия цветна
е твоят фетиш
от гримове, маски.

Същността се процежда
на пиксели черни.
Момичешки диво
в платно на Пикасо.

И някак си всичко
изчезва вдълбано
в сърце на хвърчило
с усмивка простено.

Обичта на реката
тече постоянно.
В доброто и злото
на свойта планета.

Мина Кирова

03.2013г.