Отвори ме на страница бяла.
И с черен графит запиши:
“Всеки край е ново начало“,
щом изворът бликва в зори.
Тишината лекува и рани.
Раздялата вик е желан.
Когато натрупа се цялост
и всеки от друг е пиян.
Зависимост някаква става…
Обичта се пилее в стремеж
най-плътното все да е право –
духът не вирее всред лед .
Нека има и ново начало.
Нека въздух струи между нас.
Свободата ни връща до рамо,
сама ли лети на своя пегас.
Мина Кирова
03.2013г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар