Посрещай ме,
когато няма гари,
очакващи да поведат
ръцете между две
събрани странни
повърхности
на кръстопът.
Посрещай ме,
когато ослепели
птиците си търсят бряг.
След прехода им
дълъг над морето.
Повее ли
след зимата южняк.
Посрещай ме,
когато и луната
закрие тъмната страна.
Но в бялата й
вятърът примрял е,
дочува ли
вълчицата сама.
Посрещай ме
и още пред вратата,
отключена от сто реки.
Които вливат се
във океан, побрал се
в една сълза.
На обични очи.
Мина Кирова
03.2013г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар