Тя е семпла като сянка,
че чужда е на всеки грим –
дантели, черни очила
умело не прикриват
липсата на деликатност,
нежност, ум... със подъл трик.
Тя е вярна като сабя –
с бяла дръжка, фин бръснач,
прибрани стилно на гърба.
От ножницата само
справедливо се изваждат
зло от огън, за да отсекат.
Тя е силна като майка –
орлица за едничкото орле.
Защита на живот със страст.
Устоите се бранят
от бури в храм от камък,
самотно горд върху скала.
Тя е твърда като мяра –
мъдрец с търпение и свян.
Огнище топли със жарта.
Вярата си не продава.
От себе си омесва залък.
Велика в няма красота.
Тя е също тиха птица –
повял южняк във мрачна нощ.
Закрила на очакващ дом.
Жадуваш я в зорите.
Мечтаеш да я имаш мигом...
Заслужил нейния разкош.
Мина Кирова
04.2013г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар